Парфюмът - Патрик Зюскинд

02:05 // 0 коментара // Unknown // Category: parfume , pariumyt , Patrick , perfume , Suskind , зюскинд , книга , онлайн , парфюмът , патрик , поръчай //

“Парфюмът” е историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено “на
дъното”, във Франция през ХVІІІ в. Мечтата му е да сътвори аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство, за да извлече бленуваното ухание.
Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх.





Екранизацията на “Парфюмът” е филмова сензация...
ПЪТЯТ НА “ПАРФЮМЪТ” КЪМ ЕКРАНА
ТОМ ТИКВЕР – режисьорът (Бягай Лола, Принцесата и войнът) се натъква на романа "Парфюмът" едва 20-годишен, в период, когато е всеяден читател. Интересува се повече от съвременна тематика, историческите романи не го привличат. Този роман обаче го впечатлява, архаизмът и универсалността на историята го разтърсват дълбоко. Най-общото му усещане при прочита било: "Мрак". Тиквер казва, че за него това е роман, пълен със заслепяващи сетивата исторически платна, с велики, драматични, драстични, жестоки моменти: раждане на бебе на рибния пазар, откритието на Париж – подобен на октопод, филигранно изпълнените убийства над идеализирани жертви, театрален и неочакван край. "Драстичността на Зюскинд е разтърсваща, впечатляваща, тя захапва голия живот до кокала. И тогава, и сега най-много ми харесва, че книгата успява да намери изключително пластична, физически почти алармираща, тревожеща форма за една в дълбочината си по-скоро нежна и трагична история."
На какво се дължи успехът на романа, според Тиквер? "Дълго се измъчвах над този въпрос: Как е възможно един ненормален странник и сериен убиец от ХVІІІ век да спечели и възхити толкова многобройна читателска публика от ХХ и ХХІ век?", удивлява се Тиквер. И започва да разпитва – приятели, познати, читатели, да настоява, да дълбае. Оказва се, че всеки се отнася към романа като към свое интимно, лично кътче, някакво тайно съкровище, чиято зловеща или трагична тайна пази само за себе си. И иска да остане насаме с нея. Такъв е и главният герой Грьонуй – трагичен герой на самотата, ексцентрик и заедно с това един невзрачен аутсайдер. Същият като героите на Жан-Пол Сартр, същият като самотния шофьор на такси – героя на Робърт де Ниро от едноименния филм.
Навярно Зюскинд е предвидил подобно поведение на читателя. Според Тиквер, той почти незабележимо ни прави съюзници и съучастници на един престъпник и даже ни оставя да се надяваме на неговото просветление и спасение, при все, че сме наясно: гибелта му е неизбежна. Тиквер открива в романа странен и силен социален момент: Очевидно в онази епоха финесът, изисканите ухания, хигиената и грижата за себе си е била привилегия само на богатите. И ето един невзрачен, беден младеж, благодарение на своите сетива, създава за себе си шедьовър на уханието – някаква свръхмиризма. И става звезда, в днешния смисъл. Това напомня на Тиквер за днешните поп-звезди и идоли: ексцентрични, ненормални, склонни дори към разни операции по тялото си, само и само да постигнат някакъв идеал, който все пак никога не постигат. "Романът "Парфюмът" е изпълнен точно с тази трагичност", смята Тиквер.
Самата тема коства на режисьора и екипа огромни усилия. Те прекарват продължително време в Грас – световната столица на парфюмерията. "Там живеят най-прочутите и скъпоплатени експерти "носове", нещо като музиканти с абсолютен слух", разказва Тиквер, "нещо като феномени с безпогрешен нюх, обоняние. Повечето информация в самия роман е взета от такива експерти."
А как е избрал актьорите? Също изключително трудно. След продължителни търсения, агентка го насочва към английския театрален актьор Бен Уишоу – тогава в ролята на Хамлет. И Тиквер веднага го избира. С женските персонажи е още по-трудно, но пък изборът е по-голям. А що се отнася до ролята на Балдини – Тиквер винаги си е представял единствено и само Дъстин Хофман в нея.
БЕРНД АЙХИНГЕР – продуцентът (Приказка без край, Крахът на Третия райх) за първи път прочита романа през 80-те години на ХХ в. и веднага иска да го филмира. С Патрик Зюскинд са добри приятели, но въпреки това писателят упорства години наред и не дава съгласието си. Цели 15 години. Едва през 2000 година Бернд Айхингер най-сетне усеща, че Патрик е склонен да преговаря за филмовите права. Бернд обаче се обажда направо в издателството, оттам му казват "да" и определят сумата.
Защо тази книга има такъв успех? Отговорът на продуцента е кратък и ясен: "Романът "Парфюмът" е в истинския и буквалния смисъл един "оригинал".
"Но", казва Бернд Айхингер, "не бързайте да го квалифицирате". Това не е криминален роман, въпреки че подзаглавието е "Историята на едно убийство". Това е разказ за самотата на един почти аутичен тип човек, за отношението на обществото към по-различния, за таланта, поел в крива посока.
А как е решил, че точно Том Тиквер е подходящият режисьор? Без да бърза, Айхингер разделя работата на два етапа – заедно с Тиквер пишат сценария и успоредно с това осъществяват подготовката. "И колкото повече пишехме, толкова по-ясно разбирах, че Том е човекът за екранизацията на тази книга".
Какъв аромат си представя другият сценарист Андрю Бъркин (Името на розата, Жана Д`Арк), когато чете романа и гледа филма: "Мускус и дъбов мъх, с нотка тубероза и нотка тибетска котка", смее се Бъркин.
БЕН УИШОУ
изпълнител на главната роля (Венецианският търговец)
За него героят Жан-Баптист Грьонуй е социален единак. Страда от огромен дефицит на социална същност. Същевременно е изпълнен от рядък и неподражаем талант - обонянието, с което умее да селектира ухания и миризми. Първоначално този бедняк и несретник има желание да аранжира света около себе си по много човешки начин, според своите виждания. После обаче всички тези миризми го заливат, завладяват, започват да командват живота му. "И понеже той самият няма свой собствен мирис, се опитва непременно да създаде някакъв... Крахът му е неизбежен".
А кои са любимите миризми на Бен Уишоу? "Обичам миризмата на лагерния огън, аромата на дъжд, особено след порой, когато водата още е върху асфалта. Напомня ми за моя град – за Лондон."
ДЪСТИН ХОФМАН
в ролята на Балдини
Според актьора парфюмите си имат личност. И тя си остава една и съща. Само хората са различни. Каквито са и главните герои на Зюскинд – Грьонуй и Балдини. Отношението между тях е като това на Моцарт и Салиери – и двамата са способни, единият също има талант, но му липсва онова необяснимо нещо, онази магия, която привлича и с която другият е изпълнен в изобилие. Тя го прави уникален и неповторим.

---