Приказки от Шарл Перо

Приказки от Шарл Перо



Поръчай Книгата ТУК 


Шарл Перо (1628-1703), адвокат и висш кралски чиновник, е останал
в паметта на хората и в живота със своето изкуство, а не с гражданските си занимания.
Приказките в стихове "Гризелда", Магарешката кожа" и "Смешните желания" Перо написал от 1691 до 1694 година. През 1697-а пък при прочутия парижки книжар (хм, по-скоро издател) Клод Барбен се появило малко томче, озаглавено "Случки, или Приказки от минали времена с поуки" и със забавното подзаглавие "Приказки на майка ми гъската." Това били приказките в проза, само поуките - пак в стих. Какво обаче значел подписът "П. Дарманкур"? Така се казвал третият син на Шарл Перо - Пиер. Със същото име било подписано и посвещението до госпожицата - самата принцеса Елизабет-Шарлот д"Орлеан, дъщеря на Орлеанския херцог, племенница на Луи XIV внучка на Луи XIII... е, тук няма да смогнем да изброим всичките й височайши и още по-височайши роднини. Веднага започнал спор (който и досега не е съвсем приключил): бащата или синът е авторът. Но тогава Пиер е бил съвсем малък. Пък и когато един любещ баща, останал рано вдовец, разказва на децата си приказки и така ги учи на живота, децата често променят приказките и също имат принос, нали? Или може би бащата просто е искал да продължи играта. Затова и ние преставаме с умуването и отсичаме: писателят е Шарл. Определят го като създател на самия жанр "вълшебна приказка". С това и с приказките си е останал до днес и ще бъде четен още дълго.
Животът на художника Гюстав Доре (1832-1883) е още по-особен.
Той надминава всички други илюстратори и по броя на гравюрите (над 10 000), и по количеството издания (повече от 4000). Между1860 и 1900 година на всеки осем дни излизала нова книга с рисунки на Доре. Неговите 238 гравюри към Библията, най-известните илюстрации на света въобще, имат почти 1000 издания. Направил е също над 400 картини с маслени бои, стотици акварели и десетки скулптури. Той е изработил и паметника на Александър Дюма, който можем да видим днес в Париж. Внушително, нали?
Как го е постигнал ли? Постарал се да стане художник почти от рождение. Първите си рисунки направил едва петгодишен. На дванайсет вече дълбаел литографски камъни и измислял истории към гравюрите. Но талантът му блеснал истински на петнайсетгодишна възраст в Париж.
Бил там с родителите си и веднъж минали покрай издателството на Шарл Филипон, където на витрината имало рисунки. На следващия ден Гюстав се престорил на болен и казал на майка си и баща си да излязат без него. Нахвърлил скици и отишъл сам в издателството. Втурнал се в кабинета на господин Филипон, тръснал пред него каквото бил направил и заявил: "Това, което сте изложили отвън, трябва да бъде нарисувано така." Издателят се сащисал, но когато погледнал какво му е дал младежът, бил съвсем изумен. Повикал свои сътрудници. Никой не повярвал, че рисунките са на Гюстав. Накарали го да направи още няколко пред тях. И се уверили, че няма измама. Тогава Шарл Филипон категорично отказал да пусне Доре вън от кабинета си и изпратил да намерят бащата. Убедили го да сключи договор за сина си. Когато родителите си заминали, Гюстав останал при господин Филипон.
На шестнайсет вече бил най-високоплатеният илюстратор във Франция и получавал на страница повече, отколкото взимал на върха на кариерата си Оноре Домие, друг прочут художник.
Работил много до края. Последният от Романтиците, както често го наричат, починал, когато тъкмо привър-швал рисунките към "Гарванът" на Едгар Алан По.
Да не забравя: през целия си живот Гюстав Доре не взел дори един-единствен урок по рисуване.