Поръчайте книгата онлайн ТУК


Холи и Джери един без друг? Абсурд! Но след седем години безоблачен съпружески живот Джери внезапно умира. Това съсипва Холи. Обаче в навечерието на трийсетия й рожден ден Джери отново се връща при нея. Той е оставил пакет писма със заръки:
“Купи си нощна лампа”,
“Купи си секси дреха”,
“Наслаждавай се на почивката, която съм подготвил за теб”,
“Участвай в състезание по караоке”.
Така любимият човек, който я е познавал най-добре от всички, успява да я научи, че животът продължава. Постепенно Холи преодолява болката и тъгата и открива, че отново може да се смее, пък макар и през сълзи.

Сензационен дебютен роман, който доказва, че истинската любов никога не умира.

Поръчайте книгата онлайн ТУК


Дългоочакваното продължение на незабравимия роман „ДИАМАНТЕНАТА ДИНАСТИЯ” от СИДНИ ШЕЛДЪН

Всичко започва с Джейми Макгрегър, който с риск за живота си краде диаманти от мините в Африка.
Историята продължава с дъщеря му, могъщата Кейт Блакуел, която превръща компанията на баща си в световен конгломерат.

В центъра на новите събития е следващото поколение. Преминавайки през десетилетията и започвайки от същото място, където свършва бестселърът на Сидни Шелдън „Диамантената династия”, Тили Багшоу проследява съдбата на семейство Блакуел. Любовта, загубите, заговорите и убийствата, които започват през осемдесетте години, продължават и до наши дни.

Блестящ разказ, изпълнен с напрежение и провокативност!

НЕЗЕМНАТА ЛЮБОВ НА ВЕРОНИКА И ВАЛЕНТИН

Тази история обхваща два дни и една нощ. Всъщност тя не изпълва целия първи ден, защото започва в късния му следобед, когато младоженците Вероника и Валентин влезли в крайморската вила - сватбен подарък от бащата на момичето.

1.

Вероника накарала мъжа си да седне на дивана до вратата, а тя внимателно прекосила стаята и отишла да отвори прозореца. Но го затворила отново, защото видяла един катастрофирал в електрически стълб ситроен. Полицаи и лекари се суетели около кървавите тела на мъж и жена. Накрая натоварили пострадалите в линейка, която потеглила бавно и без включена синя лампа, тъй като и двамата били мъртви. Смачканата лека кола прикачили към полицейския джип и я повлекли след линейката-катафалка. Всичките лампи по улицата светнали, само тази, на изкривения от удара стълб, останала черна.

Валентин помислил, че новобрачната му съпруга е видяла съсед, който дави в кофа с вода уловен плъх и поради това лицето й се свило в неприятна гримаса, но нищо не я попитал.

След като затворила прозореца Вероника си свалила дрехите и облякла прозрачна нощница. После легнала на спалнята, която била застлана със сини като морето чаршафи, а възглавниците приличали на отразени бели облачета. Казала на съпруга си да си остави дрехите на дивана и като знойно слънце да дойде при нея.

За да се сдобие с усещането, че е слънце, Валентин трябвало да мине край отбелязаните с различни предмети върху килима зодиакални знаци, съзвездия и планети. Марс бил означен с нож, Венера - с мида, защото се била родила от вълните, Нептун - с вилица и т.н.

Вероника закачливо подметнала на мъжа си да внимава със стъпките, за да не се убоде на някое от кабарчетата, които тя посипала край красивите съблазнителки Андромеда и Касиопея. В същия миг Валентин изохкал, защото нещо се забило в петата му. Това било жилото на стъкленото скорпионче, което символизирало съзвездието Скорпион. Настъпил го, понеже се бил зазяпал в порцелановата статуетка на балерината, която олицетворявала съзвездието Дева.

Младоженикът продължил пътя си, тъй като въпреки раната, не изтекла нито капка кръв. Въпреки това раздразнително попитал съпругата си защо трябва да преодолява препятствия, докато стигне до леглото й, а тя отвърнала, че иска той завинаги да запомни първата им брачна нощ. И ако се случи тя да умре или двамата да се разведат, той - колкото и пъти да се ожени - да не я забравя до края на живота си. Искала още при волното или неволното й сравняване с другите жени, те винаги да бледнеят пред нейната фантазия.

Щом Валентин стигнал до леглото, Вероника отворила бутилка червено вино и наляла две чаши. Когато се чукнали за "вечно щастие", младоженикът забелязал, че гледайки го нежно в очите, жена му държи чашата си силно наклонена, но от нея виното не се излива. Вероника му обяснила, че от времето на Ромео и Жулиета първата брачна нощ на младоженците е пълна с невероятни чудеса и му заръчала да си концентрира вниманието при съблечането на нощницата й, защото тази последна преграда към женското тяло се сваля най-трудно от пламналите в страст мъже.

"Няма значение дали детето, което ще ти родя, ще бъде момче или момиче, тъй като всеки нечетен ден то ще има чертите на моето лице, а всеки четен - ще прилича на теб" - казала му Вероника и го обхванала силно с двете си ръце. "Защо лявата ти ръка мирише на парфюм, а дясната - на недопушена цигара?" - попитал Валентин. "Защото искам всеки час да бъда различна, за да не ти омръзвам" - засмяла се младата жена и се надигнала от спалнята, но не за да си измие ръцете, а за да вземе молива за вежди.

С него начертала върху тапета петолиние и с червилото отбелязала върху него няколко ноти. После притиснала силно гърдите си към рамото на съпруга си и го помолила да прочете нотите в момента, когато усети, че туптенето на сърцата им се изравнява в единен ритъм. След няколко секунди Валентин се вгледал в червените ноти и прочел: "ми-ла-си-ми."

Вероника се засмяла щастливо и добавила пред нотите ключа сол, два диеза и такт 2/4. "Първата четвъртинка от този такт ще отброява моето сърце, а втората - твоето. И така ще се редуваме до края на песента!" - казала младоженката. Взела отново молива за вежди и с него надраскала върху петолинието клетка - заключила мелодията, за да не отлети някъде след изпяването. После полегнала върху възглавницата и преди да заспи хванала ръката на мъжа си. Валентин помислил, че я е страх от видяното през прозореца, но всъщност тя не желаела да го изпуска дори в съня си.

"Искам утре да смениш керемидите със стъклени, за да завижда целият Космос на любовта ни!" - прошепнала през съня си Вероника. Валентин отвърнал : "Ich liebe dich!" Вероника добавила: "Je t’aime!" и двамата изненадано отворили очи, защото нито той, нито тя някога са били учили немски или френски език. Запознали се при учителката Щилянова, при която и двамата ходели на частни уроци по английски.

"Нормално е за безумно влюбени като нас да проговарят на непознати езици - казала Вероника. - Апостолите на Иисус Христос също са проговорили на чужди езици в мига, когато са били осенени от Божията любов."

Заспали без да забележат птицата с червени пера кацнала на прозореца им.

2.

На сутринта ги събудил някакъв разговор.

- Мамо, - питало едно детско гласче - защо тази врата е заключена?

- Защото това е младоженската стая на леля ти Вероника и на чичо ти Валентин.

- Тези, които вчера се ожениха ли? - продължавало да любопитства хлапето.

- Да. Когато пътували насам, катастрофирали в електрически стълб. Днес ще бъде погребението им.

- И никой ли повече няма да влиза в тяхната стая?

- Никой. Поне докато аз съм жива - отвърнала майката и залепила некролог върху вратата.

После повела детето към двора на вилата. Там, облечени в черни дрехи, роднините на мъртвите младоженци пушели мълчаливо цигари. Само детето забелязало, че димът от тези цигари не се издига към небето, а се спуска към земята.

- Мамо, защо този пушек е толкова тежък? - попитало отново хлапето.

- Защото е от траурни цигари - отвърнала майката и запалила своята папироса.

3.

Когато птицата с червените пера литнала от перваза на прозореца, понесла върху крилете си душите на Вероника и Валентин към рая, опечалената група хора бавно се запътила към гробището.

Автор: Станко Нацев
101 Забравени любовни романи

Джордж Гордън Байрон е роден в Лондон на 22 Януари 1788 г. Генетичната обремененост е тежка, както от бащина, така и от майчина страна.


Байрон остава сирак на 3 години. Липсата на баща се отразява на детството и юношеството му. Невротичните разстройста са отговор на мъчителното съществуване на момчето.
Байрон е пример как агресивността може да стане плодотворна в артистичен план. Ето генетичните и семейни субстрати на байроновата невроза, която ще създаде  толкова безсмърти литературни шедьоври. Анализирайки семейството си, Байрон е впечатлен от две особености: честотата на кръвосмесителните бракове и наличието на единствени деца в рода. Към това се прибавят и голям брой преждевременни смърти и повторни бракове.
Той принадлежи към Байронидите в гръцкия смисъл на термина. Строгото калвинистко обучение, дадено му от гувернантка и четенето на Библията, го убеждават, че е обречен на ада по волята на съдбата.

Исторически недъг

Всички, които са били близо до Байрон са забелязвали куцането му. Въпреки, че той го прикривал. На приеми избягвал да се движи и да танцува. Някои отбелязват, че се движи на пръсти.
Вродена или придобита? Каква е точната причина за патологията? Никакъв окончателен отговор не може да бъде даден на тези въпроси. При аутопсията лекарят констатира вродена малформация на лявото стъпало и левия крак.
Обущарят на семейство Байрон съобщава, че кракът му не бил крив, само единият ебил малко по-къс от другия. Всъщност дефектът е бил в глезена, който е слаб, оставящ крака да се обръща навън. Като малък поетът е носел по-специална обувка на левия си крак.
Издателят на Байрон смята, че той е стадал от последиците на детски паралич, засегнал вътрешните мускули на денсия крак. Майката на поета също посочва аномалията вдясно. Според нас недоразумението идва от това как се наблюдава човекът, дали прима дясна нашата страна или на пациента. Трябва да се гледа от страната на болния. Хипотезата за детски паралич с ретракция на трицепсите е най-приемлива и лявото засягане - най-вероятно. Куцането е преживяно от Байрон като срамен недъг, който го поставя "доста под останалите смъртни".
Често се изчервява заради него. Този недостатък подхранва прекомерната срамежливост и задълбочава идеята за фаталност, надвиснала над него. Тази патология го кара да се чувства не на място в обществото. Той реагира или като се държи на разстояние или като обвинява и поема върху себе си изискванията на етикета и ранга.
При Байрон суетата на положението му в обществото е била ненормална: тя наподобява повече на гордостта на парвенюто, отколкото на достойнството на аристократ от стар род.

Психопатология

Обременена наследственост, липса на баща, конфликт с майката, чувство, че не е като другите, като в същото време е наследник на голямо име, всички съставки на невротична или параноична компенсация са събрани при Байрон. Безкрайната гордост, винаги първо условие при гения, заедно с необходимостта от фаталност, се утвърждават с годините. Поетът е искрен в строгостта си, вариациите му са постоянни, както в диетата, така и в любовта и практически във всички области.
Пие много вода, често обогатена с магнезий и оцет, но има периоди, в които брендито, вината му доставят удоволствие и тогава го мислят повече за алкохолик, отколкото за въздържател. При завръщане от първото си пътуване в Ориента, става вегетарианец, пуши и дъвче тютюн, за да залъже глада.
Байроновата хубост, свързана със слабостта, бледността на тена му, светлия блясък на очите се отнася за горната половина на тялото му. Мрази да го гледат другаде, освен в очите. Понякога представлява "алабастрова ваза, осветена отвътре"."Това бледо лице е моята съдба", пише той. Към очарованието на погледа да прибавим чара на винаги фризираните коси и на мекия, модулиран глас. Всички елементи на съблазняването са събрани в това изключително същество, изпълнено с противоречия. Той търси самотата и мечтанието, скалите,природата, морето, езерата, планините, гробищата. Завладян е от идеята за смъртта и фаталността. Декорира дома си с черепи, а един приспособява за пиене. Да пиеш от черепа на някой друг, какво удоволствие и рядка радост.

Хетеросексуален и хомосексуален

Байрон едновременно обожава и мрази жените. Начинът, по който ги третират мюсюлманите много му се е понравил. Обича първо да ги завладее, после да ги накара да страдат, да им отмъсти.
Интелигентен и по-зрял от другите момчета на неговата възраст, поетът има интензивна чувственост и сексуалност отрано. Още на 9-годишна възраст той открива, че както в присъствието на някого човек може да се почувства безкрайно щастлив, така и в докосването. "Само силното усещане ни дава съзнание за самите нас."
В колежите Байрон е мъжът, създаден за мъжете. Той обича да ръководи, да напътства, да доминира и да покровителства по-младите си приятели. "Моите приятелства от колежа винаги са били страст от моя страна, той като винаги съм бил буен."
В действителност геният е бил бисексуален, новинаги доминиращ. Кръвосмесителната връзка с неговата полусестра Огъста, прибавена към непоносимите отношения към жена му още от сключване на брака, довеждат до дискредитирането му пред висшето английско общество. Те спомагат да направят от този антиконформист, индивид извън закона, човек, който трябва да бъде държан настрана.Изгнанието го отдевежда от Дувър до Гърция, накрая до смъртта.
"Персона нон грата" за Франция поради революционните и бонапартистки пристрастия, Байрон преминава през Белгия, за да отиде до Швейцария. После тръгва за Италия, за да отиде в Швейцария. После тръгва за Италия, където неговото разсипничество, сексуална виталност и преследване на жените достигат кулминацията си. Венецианските му нощи са останали знаменити.

Байрон, име, гордост, гений!

Байрон наследява задължаващо име. Иска да направи нещо с това, иска да стане някой! Той е доминант, жаден за власт. А тя се разнообразява със сексуална, финансова и политическ власт. Има аспирации и към трите власти, но се проваля във всяка една. Накрая минава в областта на писменото слово, тъй като там е неговата сила. За Байрон най-важното нещо е името му. Той го пише навсякъде през целия си живот. Поетът е личност с различни страни. В него има много Байроновци. Понякога следващи се един друг, понякога смесващи се.
Засегнала ли е лудостта поета? Ако се обърнем към народната мъдрост, която казва, че името на лудите е изписано навсякъде, отговорът е явно "Да". Но медицинският отговор на този въпрос е "Не". През 1816г. лейди Байрон смята мъжа си за луд иоценява, че лудостта му е приела формата на отвращение към нея. Коснултира се със семейните лекари. Становището им е: няма лудост ,няма деменция, няма нужда от затваряне в заведение за душевно болни. Трябва да се избягва всичко, което може да раздразни пациента и дасе обгражда с нежност, независимо от силните му изблици на гняв.
По същото време Байрон получава иктер, съпътстван с дифузни коремни болки. Точната диагнза ретроспективно не е ъвзможна, но може да се мисли за хепатит и ангиоколит. Но Байрон е маларичен и един холезистит или холангиокенатит с билирубинемия твърде вероятна диагноза. Във всички случаи лечението е добре познато за времето си: екстракт от опиум, шафранова тинктура, малко канела и евгеника. За отбелязване е, че опиумът има антималарийно действие малко използвано в медицината, дори в тази епоха. Байрон е хронично маларичен след заразяването си по време на пътуване в Ориента през 1811г., а хининът е откритедва през 1820г.
Поезията може би е позволила на Байрон да избяга от деменцията, той като за него тя е лавата на въображението, избухването на което предвещава земетресение. При Байрон психологията и интроспецкията са измествани от незабавното влизане в играта на гения. Мисълта при Байрон е непрекъсната, той задрямва, но не спи. Ако прочетем "Манфред", това е Байрон. Ако прочетем стансовете за Лара: "...Лудостта не е в главата, а в сърцето".
Главата на Байрон е здрава, уравновесена, солидна,  сърцето се отклонява непрекъснато. Лейди Байрон несе е лъгала: "Характерът му е лабиринт, но нишката, с помощта на която би могъл да се намери пътя към сърцето му, не съществува."
На 10 март 1812г. Байрон се събужда в апогея на признанието си. Името му накрая е известно! Първите две песни на Чайлд Харолд са завладели Англия. Нежна меланхолична поема с политически и неоконформистки оттенъци. Странстванията на Чайлд Харолд изразяват чувства с ориенталска екзотика. В прозата геният на изразяване на Байрон се съчетава с енергия и бързина на редактирането. Той създава "Абидонската невеста" за няколко дни, "Корсар" - за няколко седмици, а "Шильонският затворник" - за една нощ.
Писателят на всички бунтове, на всички потиснати,на всички низвергнати от обществото накрая поставя името си в служча на гръцката независимост. Член е на Камарата на лордовете. Но в политиката, както и във военното изкуство, той е нула. Проваля се злощастно и смешно в опита си да освободи Гърция от турско робство.

Краят


Последният болестен акт в живота му започва с неврологичен синдром с конвулсии, тракане на зъбите, последвано от ступор. Епилепсия?Апоплексия? Менингит? По-вероятно мозъчна проява на маларията, която разяжда тялото.
Четирима лекари са при постелята му. Байрон, запазил ясна мисъл до края си, се портивопоставя на кръвопускания, които само ще го изтощят, но накрая се съгласява. На 17 април 1824г. правят 2 кръвопускания, а на 19-и умира, задушавайки се. Не може със сигурност да се изключи интеркурентна микробна инфекция, прибавена към основната маларична патология, както чест се среща.
Силата на байроновите станси ще прозвучи в музиката на Шуман и Лист. Колоритните и вълнуващи описания ще се отразят в картините на Делакроа.

Прочетено за Вас от: сп. Medecine et Hygiene

Лятото е сезонът на силните страсти и любовните авантюри. А какъв по-добър пътеводител в света на еротичното от „Кама Сутра”. „В своята дълбочина и разбиране за еротиката Кама Сутра е вечна” – пише Дийпак Чопра. „Кама Сутра” през погледа на Чопра, едно луксозно издание голям формат с твърди корици и цветни илюстрации, където бележитият автор и учен свързва по неповторим начин сексуалността и духовността. Поръчайте и усетете тръпката на еротиката, която дава криле към сакралните висини!

Елизабет Гилбърт e млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя - просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

"Успокояваща и вдъхновяваща, написана с невероятно остроумие, тази книга е за всеки, който някога е губил нещо или си е казвал, че би трябвало да има и друг, по-добър път."  Ню Йорк Таймс

Книгата можете да закупите от ТУК

А трейлър на предстоящия филм, екранизация на едноименната книга можете да видите ТУК