Книга за... Жените, които искат да опознаят себе си... За девойките, които са утрешните жени... За мъжете, които непрестанно се сблъскват с женската“загадка”... За двойките,
чиято хармония е тъй трудно постижима...

Поръчай Книгата ТУК

Други заглавия от Пиер Дако:

*Психология И Вътрешна Свобода - Пиер Дако*

*Тълкуване На Сънищата - Пиер Дако*

Резюме : Изoстaвяйки умишлeнo гoтoвитe пpeдстaви и клишeтa, Пиep Дaкo ни увличa в тъpсeнe нa дълбoкaтa и вeчнa жeнa, твъpдeйки чe oт нeйнoтo възкpeсявaнe зaвиси oбнoвявaнeтo нa свeта. Мъжът мaми жeнaтa нeсъзнaтeлнo, зaщoтo oткpaй вpeмe изпитвa бeзпoкoйствo, нa кoeтo жeнaтa e жepтвa. Нo жeнaтa сaмa мaми сeбe си, кaтo стaвa нeвoлeн съучaстник в тoвa нeгoвo бeзпoкoйствo... C oбpaзeн и въздeйствaщ стил псиxoлoгът нa дълбинитe Пиep Дaкo ни paзяснявa зaщo мъжeтe изнeвepявaт нa жeнитe, зaщo ги изoстaвят и нaй-вeчe зaщo сe бoят oт тяx.
Език : Български

Издателство : ИК "Колибри"
Жанр : Приложна психология
Година на издаване : 1999
Формат : PDF
Брой страници : 128

За автора : Белгийският психиатър Пиер Дако е учен с богат клиничен опит и талантлив популяризатор. Автор е на множество произведения, предназначени за професионалисти и за широк кръг читатели, от които най-известни са "Фантастичните победи на модерната психология" и "Триумфът на психоанализата". До смъртта си през 1992 г. Пиер Дако е член на Международния институт по психотерапия в Женева и на международната Фондация по аналитична психология.

В края на XVIII в. Франция, която се намира в своя разцвет, се превръща в сцена на едно епохално събитие - Френската революция. За пръв път в историята на държавата кралят и останалите членове на кралското семейство са екзекутирани от революционерите.

Поръчай Книгата ТУК

Това е бурният период, който очертава прехода на Франция от Абсолютизма към Новото време. Тогава се издига човекът, който печели доверието на своя народ, за да поведе страната по правилния път, а именно - Наполеон Бонапарт.

Вероятно по ирония на съдбата човекът, който по-късно става император на Франция, в детските и юношеските си години изпитва омраза и презрение към нея.

По време на своето управление той създава Граждански кодекс, основан на фундаменталните ценности на одерното общество, като свобода и равенство, и завладява също така огромни територии от Стария континент, които присъединява към своята империя.

Осветление, климатик, музикална уредба, телевизор и не на последно място компютри. Във времето, в което живеем, ние приемаме електричеството за даденост. Само сто години са
изминали обаче от времето, когато хората започват да го използват. То става наше достояние благодарение на изобретателя от XIX в. Томас Алва Едисън.


Той изобретява различни електрически уреди, които дават облика на една нова епоха, започвайки с "лампата с нажежаема жичка", "фонографа", "филма", и поставя началото на един по-съвершен и свързан с елекктрониката начин на живот. С това той става известен като "Творецът" на XX в.

Роден в Америка, приеман за проблемно дете в ранна възраст, той преодолява физическия си недъг, за да се превърне в човек, способен да извърши това, което никой друг не би могъл.

Неговите "вълшебни" изобретения допринасят по безбройни начини полза на човечеството, показвайки на хората светлината на бъдещето. Какво е предначертано от съдбата на Томас Едисън?

Питате ли се как Айнщайн успява да формулира Теорията на относителността? Какво точно се случва в деня на убийството на Джон Кенеди? Колко амбициозен е бил
Александър Велики? Какъв е бил в действителност гениалният Да Винчи? Дали Мерилин Монро е била фатална жена и в личния си живот?

Поръчай Книгата ТУК

Новата поредица на издателство De Agostini 100 личности – хората, променили света представлява ценно издание, състоящо се от 100 броя, с помощта на които ще опознаете най-добре 100-те личности, които променят съществуващите познания и по- влияват на мисленето, живота и дейността на всич- ки хора по света.

Разгръщайки страниците с автентични текстове, богата информация и редки снимки, ще научите всички детайли от живота им във всякакви аспекти. Ще се докоснете до детските им години, успехите и провалите, които са имали, както и най-важните събития, представляващи върха на развитието им. Ще пътувате из местата, през които са преминали и те, ще откриете историческата действителност, в която са живели и ще опознаете истинската им личност – човекът, който се крие зад образа. Препрочетете историята на човечеството чрез из- ключителните биографии на 100-те личности, които ви се предлагат в тази уникална поредица.


Брой 1 - Алберт Айнщайн

В досегашното развитие на човечеството ХХ век е период, белязан от трагедии и зрелищен прогрес. От големите трагедии припомняме двете световни войни, както и измислянето, сездаването и в крайна сметка, използването на атомна бомба, която донася на човешкия вид ужаса на самоунищожението.

Колкото до зрелищното развитие, през ХХ век е моментът, в който човек се доближава най-много до разкриването на голямата тайна: разбирането на Вселената.

Парадоксът е, че двата аспекта са непряко свързани с гениалността на една личност, а именно - на учения Алберт Айнщайн. Проучванията му допринасят за развитието на Теорията на относителността, довела до дълбокото преразглеждане на наблюденията, които Нютон прави през XVII век, и в резултат - до научна революция. От друга страна, откритията и напредъкът във физиката правят възможно създаването на атомната бомба. Съзнанието за този принос измъчва гениалния учен до края на живота му.

В тази илюстрована книга, която е изцяло на български ще намерите интересна
информация за звездите и планетите, които ни заобикалят.

Преди векове хората са смятали, че Земята е център на Вселената, около който се въртят Слънцето и звездите. Днес, благодарение на науката и високите технологии, вече знаем, че тя, колкото и специална да е за нас, е само една малка планета сред Галактиката от милиарди звезди.
С богатата си научна информация, изложена на нашия език, с великолепните си илюстрации, снимки и астрономически карти енциклопедията "Звезди и Планети" дава възможност на читателите да надникнат в тайнствения свят на Космоса.

Vampire Kisses II (Нежност в ковчег - 2005)

Vampire Kisses III (Вампирсвил - 2006)

Vampire Kisses IV (Танц в вампир - 2007)

Vampire Kisses V (Клуб Ковчег - 2008)


  Имението на върха на Хълма Бенсън е стояло празно с години. Но един ден то вече изглежда заселено и неговият мистериозен и красив обитател Александър Стерлинг става причина за много клюки в града, повечето от които плашещи. Дали клюките ще се окажат истина, разкривайки тайните му? Рейвън, готик-момиче, обсебено от темата за вампирите, което счита себе си за аутсайдер в градчето Дулсвил, е решено да открие истината за мистичния Александър. Започвайки да го опознава, искрите между тях се засилват и тя попада в множество неочаквани ситуации. Възможно ли е Александър да осъществи нейната заветна мечта? Но любовта винаги има своите усложнения - особено, когато може да бъде събудена единствено през нощта...

Представямe Ви една чудесна книга, наречена Детска енциклопедия. Всяка страница е
илюстрирана и изцяло на български.


Тази книга се нарича енциклопедия, защото от нея можете да научите много и разнообразни неща както за всекидневния живот, така и за основните постижения в науката. Книгата е създадена в Англия, а после е преведена на различни езици и е издадена в много страни по света.
Сведенията в Детската енциклопедия са подредени в раздели според различните важни теми в живота и науката, обясненията са лесни за разбиране, а има и множество любопитни факти. Веселите илюстрации, нарисувани от Колин Кинг, също служат като обяснения. От страниците на енциклопедията вие не само ще добиете отговори на много от вашите въпроси за света, в който живеем, но ще получите и мигове на истинско забавление.

Автор: Нора Робъртс
Заглавие: Престолонаследникът
Жанр: Романтичен
Език: Български

 

Малкото средиземноморско княжество Кордина, излязло като от приказките, е съвсем

истинско, а кралският дворец - напълно действителен. Като във всеки дворец и там витае духът на интриги, страсти и романтика.
Въпреки че на принц Александър му предстои да се възкачи на трона, сърцето му попада в плен на царствената и загадъчна Ив Хамилтън. Една невъзможна любов е подложена на изпитание. Ще оцелее ли тя във водовъртежа на неочаквани превратности?

Поръчай Книгата ТУК

„Кръстникът“ (на английски: The Godfather) е роман на американския писател Марио Пузо. Публикуван е през 1969 г., а през 1970-а става световен бестселър. Според автора, произведението е създадено по спомени от собственото му детство, преминало в италианския квартал на Ню Йорк, САЩ.

Сюжет: В центъра на творбата е семейство Корлеоне, начело на което е старият дон Вито. На 12 години той се спасява от мафията в сицилианското село Корлеоне, напуска Италия и заминава за Ню Йорк. Там се съдружава с млади гангстери. Постепенно около Вито се образува тесен кръг от улични бандити, продажни полицаи, адвокати и други. Дон Корлеоне създава своя престъпна империя, като успява да поддържа мир и порядък в криминалния бизнес, да не допуска конфликти и кървави мафиозки войни. От уважение към Дон Вито, приближените му го наричат Кръстник (Padrino на италиански). С времето и промените в начина на живот на обществото, разколът в мафията е неизбежен. Превръщането на наркотрафика в една от дейностите на някои от мафиотските фамили и категоричният отказ на Дон Вито да се замесва с наркотици водят до опит за убийството му. След покушението срещу дон Вито започва война, в резултат на което неговият най-голям син - Съни е убит, а самият Кръстник е принуден да се оттегли. След края на Втората световна война най-младият син на Вито, Майкъл Корлеоне, се завръща в родния си дом като герой от войната. Той има добро образование и други идеали и винаги се опитвал да стои настрана от семейния бизнес. След убийството на Съни и тежкото раняване на дон Вито, Майкъл се заема на своя глава с ръководенето на фамилията, превръщайки се в не по-малко кръвожаден и жесток Кръстник от своя баща.

•Страници: 271  
•Език: български
•Превод от английски: Елена Юрукова

От корала до кита, от колибрите до царския орел, от коалата до слона – тази книга разказва за изключителната красота и разнообразие в света на дивите и домашните животни. Представени са ясно описание и подробни данни за размери, местообитание, хранене и други особени белези на включените животни. Освен информация за биологията книгата предлага много интересни факти за начина на живот, социалното поведение и историческите връзки между животните и човека. Книгата е богато онагледена със снимки и други илюстрации, които са много добре оформени и помагат да се разпознаят животните и да се изучат добре. Повече от 160 известни и слабо познати животни са описани подробно, а кратка информация е дадена и за други около 650. Със звездичка са отбелязани видове, които се срещат и у нас. В края на книгата е поместен азбучен показалец, който служи за бърза и удобна справка.

Quo vadis (от латински „Къде отиваш“) е исторически роман на полския писател Хенрик
Сенкевич, от 1895 година. Заглавието е взаимствано от Евангелието на Йоан (Йоан 13:36), където Симон Петър пита Христос: "Господи, къде отиваш?".

Действието се развива в античен Рим по времето на император Нерон. Това е изключителната история за падението на една от най-великите империи, за разврата и падението на ценностите, но и за спасението (в лицето на новата християнска вяра).

Главни действащи лица са: император Нерон, Петроний, Виниций, Лигия.

Удостоен с Нобелова награда, издаден и преиздаван в цял свят, този роман на големия полски писател хвърля ярка светлина върху една жестока и горда епоха, разкрива краха не само на империя, а и на цяла цивилизация. Рим по времето на Нерон — наследника на Клавдий… Паноптикум на тъмни страсти и страховити личности, време на поезия и кръв. Озарено от светлия лъч на една голяма любов.

•Жанр:Исторически роман
•Страници: 292
•Език: български
•Превод от полски: А. Ганчева-Зографова, К. М. Куев, Л. Андрейчин

Представям ви книга от поредицата "Тайните на животните".


В тази книга ще намерите интересна информация за животните обитаващи прериите и морските брегове по света. Всяка страница е художествено илюстрирана и изцяло на български.

Приятно четене и разглеждане!

Представяме ви книга от поредицата "Тайните на животните".

В тази книга ще намерите интересна информация за животните обитаващи планините и саваните по света. Всяка страница е художествено илюстрирана и изцяло на български.

Приятно четене и разглеждане!

 

Представям ви книга от поредицата "Тайните на животните".





В тази книга ще намерите интересна информация за животните в праисторията и тези в езерата и реките по света. Всяка страница е художествено илюстрирана и изцяло на български.

Приятно четене и разглеждане!

 

Прочетете повече в книгата :)

Mожете да закупите новото луксозно издание от ТУК




Димитър Димов изобразява трагичните, неразрешимите противоречия на човешката душа, страшната разрушаваща власт на страстите, безизходността на индивида, абсурдността на индивидуализма. Идейно-тематичните насоки на творбите му свързваме със силата на човешките страсти, амбиции и с трагизма на човешкия живот. Епичното начало в тях откриваме в интереса към историческия дух на времето, в многостранния обхват на изображението и в богатството на образната система.
В основата на трите му романа е темата за грехопадението и за човешката обреченост. В “Тютюн” (както и в “Поручик Бенц” и “Осъдени души”) те се тълкуват в сферата на матеарилистическите интерпретаций. В романа “Тютюн” за първи път се поставя проблема за нравствената деградация, за физическата и духовна разруха на личностите. Главният конфликт в него е на основата на антитезата-нравствен, драматичен, трагичен. Затова и литературната критика определя Димитър Димов като “поет и философ на трагичното у човека”. Героите му се стремят към личен успех, към лично доволство, към лична печалба, постигат ги и умират, разбрали, че цял живот са вървели към миражите, че сами нищо не са спечелили, а само са изгубили именно надеждите, мечтите, романтиката.

Двата романа “Тютюн” са различни и по постановка, и по художествено мислене. Големият майстор и във втория вариант успява да изгради художествено-естетически и аналитично-психологически образи на героите, да изследва техните идеи, да проследи пътя им в обществото, да ги покаже като личности-оригинални и запомнящи се. Авторът успява да проникне в скрития свят на човешката душа и търси там искрата на живота, корените на злото, основата на съзиданието и разрушението.
“Тютюн” е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл свежда до тема от Стария завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика тютюнът е стока и в тютюнопроизводството противоречията достигат най-голямата острота в началото на 40-те години. Те определят и жанра на романа. Наименованието му напомня и за кратките насочващи заглавия на романите на Зола – “Вертеп”, “Жерминал”, “Пари”.
Творческият акцент в романа пада върху света на “Никотиана”- неговото могъщество и крах. В интерпретацията на Димов тя е чудовищен звяр, който погубва попадналите в могъщата му орбита: работниците в тютюневите складове се обричат на гладна смърт, а господарите й губят губят своите способности, почтеност и човечност. Димов непрекъснато подчертава обвързаността на своите герои със съдбата на “Никотиана”. Названието съдържа в себе си разрухата и порока, вкопчващ се в душата на човека. Символният намек (отровата никотин) е повече от очевиден. В него има заплашителна двусмисленост. Тя олицетворява силата на парите, властта на тютюневите магнати и противоречието между имащи и нямащи. Тя е средство за свръхпечалби не*ивал лукс, но и единствената алтернатива за изкарване на прехраната. И за доведените но нищета работници, и за властелините на тютюневия концерн. Тя е жестокия бог Молох, който иска кървави жертви. Пряко-публицистично чрез автора-разказвач или от страна на героите се казва: “Никотиана приличаше на смъртоносна машина за печелене на пари, която унищожава хората. Тя убиваше не само работниците, но и господарите си”.
Идейно-психолологическият конфликт предопределя и композиционната двуплановост на романа-действието е в средата на Немския папирусен концерн и сред тютюноработниците, които изстрадват правата си на по-достойно човешката участ чрез борба, а това определя отношението им към действителността и света. Тези два свята, непримирими един към друг, са показани паралелно, но в хода на повествованието те непрекъснато влизат във взаимодействия, защото са тясно преплетени и съдбите на отделните герои.
Димитър Димов стига до художественото откритие, че границата между двата враждуващи свята минава през семейството. Особено отчетливо е в семейството на гимназиалният учител по латински-двамата му сина- Павел и Стефан са врагове на света, в който властва третия син-Борис.
Най-ярките образи в романа “Тютюн” са тези на Ирина и Борис.
Авторът открива в тях дълбоки характери, изключителни страсти. Героите израстват с различни заложби. Всичко се решава от силата и енергията им. Те носят своята жизнена сетивност и интелектуалност. В устрема си към висшето общество героите реализират огромната си енергия, но постепенно деградират в морално отношение. По пътя си към върховете на обществото Борис и Ирина погазват нормите на човешкия морал, извършват компромиси със съвестта си, опошляват зародилото се между тях любовно чувство и в крайна сметка се разрушават като личности. И за двамата герои е характерна жаждата за утвърждаване. Срещата осъществява връзката между тях. Образната представа за Борис и Ирина е в сцената с гроздобера. Ирина е романтичка в ученическите си години, мечтателка, четяща до умора любовни романи, а Борис е реалист до цинизъм, прям и дързък. Борис влиза в действие внезапно, остро, категорично. Образът му е исторически и психологически достоверен, художествено най-пълно изграден, убедителен и оригинален при цялата си типичност. Още в първата представа за героя Димов търси изключителното: “Той не приличаше на никой друг младеж в града”. Борис говори с презрение за бедността и за всички, които не могат да се справят с нея. Той се срамува от своя произход и презира морала в семейството си, дори когато баща му проявява гражданския и обществения си дълг. Индивидуалистичната му космополитна философия позволява да се разбере-ще се чувства добре само там, където може да спечели пари. Обзет от главната си цел в живота, той със силата на могъщата си воля потиска своя любовен копнеж към Ирина. Така Борис жертва най-святото човешко чувство-любовта пред кървавия олтар на “Никотиана”.
Борис е сложна и противоречива личност, която желае да извърши нещо голямо, велико. В “Никотиана” получава възможност да осъществи амбициите си, да се откъсне от ограничеността на средата, в която живее. Праобраз на Борис е татко Пиер, който полага основите на “Никотиана” и създава болно поколение. Димов следва философията на човешкия характер като родово и индивидуално начало едновременно-“търси типичното като рядко, неповторимо, а не като масово и повтарящо се”. Ето защо обкръжението и вътрешната нагласа за възприемане на света разкриват драмата на …Мария. Фаталното в нейната съдба е типичното за класата като рядко изключение.
Устремил се към света на “Никотиана”, Борис Морев прави изумителна по своята бързина кариера. В разговора с татко Пиер той разкрива “обтегната като стоманен лък воля”, “остър ум”, “хладна пресметливост”, “пламенен устрем”, “богата съобразителност”. Обективните изисквания, нуждите на историческият момент се пресрещат с амбициите на Борис: “Той сякаш бе роден, за да преуспее в света на тютюна…Студеният закон на печалбата търсеше и издигаше тъкмо такива хора”. Енергията и безкрайните му възможности му помагат да се утвърди, а женитбата му с Мария да завладее най-могъщата износителна тютюневата фирма “Никотиана”. За Борис не съществуват морални норми, въпреки че буди възхищение с трудолюбието и енергията си. Женитбата му с Мария е сделка, но изглежда естествена, защото изпитва към нея уважение и нежност. Тя му е дала богатството си, изискано подредения дом и уют. Миражът, обаче, да бъде това, което е, да стане реалност, е възможен само с Ирина. Любовта му към Ирина е своеобразно бягство от себе си, от собствената си целенасоченост-нормалните човешки чувства нямат място в него, те са пречка по избрания път. Борис обича Ирина като спасително гнездо, като заслон от света и от фасадния Морев-самоуверения знаещ и можеш тютюнопроизводител и специалист. “Никотиана” го привлече с възможността да покаже уменията си, да напредне, да се издигне.
Миражите пред него са много-да завладее света на тютюна, да се издигне в обществото. Колкото повече успява Борис, толкова повече тази миражи се превръщат в “приказни надежди”. Героят безрезервно приема морала на обществото, в което влиза, защото той не противоречи на мощта, парите, славата и властта, което иска и може да притежава. Сами по себе си те са гибелни, фатални, разрушаващи човешката личност страсти. Да притежаваш мощ и власт, означава да потискаш. Тогава амбициите късат връзките на героите с общността и стават греховни. Така започва проявява бездушие. Той все още повече отрича и погубва човешкото у себе си. За Борис “Никотиана” е представа, която носи душата си, “огнена мечта”, която “изгаря въображението му”. Без да е имал време да я анализира, да открие опасния й смисъл, тя се превръща в негова съдба.
Теорията на злото е разгъната в самият герой. У Ирина твърде рано се прокрадва мисълта за обречеността на Борис. Преди да се е запознала с новия му живот, тя мисли: “Златната треска на тютюна го водеше към гибел. И само Ирина, която го познаваше и обичаше, виждаше ….”
Борис презира и се страхува от бедността. Страстта му към власт хипертрофира всичко човешко у него, прави го удобен инструмент на собствената му безскрупулност. В условията на изостанала в икономическо отношение страна, той успява, тъкмо защото е без скрупули, чужда на всякаква сантименталност, силен, дързък и …”морално тъп”. Кондензираната му воля за власт го превръщат в “служител”, “жрец” на “Никотиана”. Тази сила подчинява конкурентите му. Тя му позволява да направи от “Никотиана” концерн. Парите са първостепенната му грижа и те поглъщат и деформират чувствата му към Ирина. Парите са цел и го осъждат на самоунищожение. За Борис богатството е сигурност. Парите му дават власт, правят го недосегаем. Те му позволяват да властва над другите. След всеки връх идва слизане. Върхове и падения, за да остане усещането за нечисти сделки и изнудвания, егоизъм и печалбарска страст, сред които загубва своята индивидуалност. Нравственото му израждане е придружено и с пиянство.
Борис носи идеята за обречеността. Той жертва съпругата си, без да осъзнава, че тя му дава сигурност. Борис е моралният убиец на бащата на Ирина. Сякаш неусетно продава и нея на самия себе си. Презрението му към всекиго и към всичко става негов неотменен спътник. Поставяйки се отвъд санкциите на доброто и злото, чужд изобщо на мисълта за греха, за него няма нищо свято. Спомняме си готовността му да продаде душата си. Борис е изплувал над “тълпата” и е намерил “най-добрия купувач за душата си”- “Никотиана”. Тя го обсебва всецяло и не му оставя дори усещането, че губи всичко, защото целта му в живота е лишена от елементарно нравствено съдържание.
Богатството, което завоюва с труд и измама, не му носи удовлетворение-в стремежа си към върховете Борис е изгубил вкуса към разкоша, превърнал се е в част от голямата машина на тютюнопроизводството, автоматизирал е живота си.
В своя път нагоре Борис се превръща в типичен успяващ хищник. Въвежда нови правила в бранша, правила, които носят печалба и прогрес, смазват хората, унищожават искриците надежда в бедния им живот. Както характеризира Зара: “Той е същински демон, който не познава милост”, а на го нарича “страхливец и филистер”. Постигнал желаното, Борис разбира че е загубил всичко, за което е мечтал. Смъртта го заварва изгубил управление над тютюневия свят, сам, без жена, без любов, без близки и роднини, разбрал, че миражите са непостижими, усетил, че животът му е минал на празно. Чрез Борис, Димитър Димов осъжда краха на егоцентризма. За писателя ограбването на света не е естествено явление. А света –това са хората. Авторовата гледна точка се насочва към изключителното, силното, катастрофичното в човешкия характер. Така се създава епическа широта и психологизъм на повествованието.
В “Тютюн” изкушението идва от Борис към Ирина. Водещо е мъжкото начало, което носи своята почит към жената. Към образа на Ирина, Димов се домогва чрез опита на двата си предишни романа. Героинята има важна функция в авторовия замисъл-пораженията са дадени откъм жертвата им.
В началото на романа образът на Ирина е свързан с проблема за красотата. Удивителната й жизненост черпи своята издръжливост от народната среда. Красива е целеустремеността й, свързана с осмислен човешки живот-да помага на хората. Мечтата й да бъде далеч от сивата посредственост на околийското градче, копнежът по романтичната изключителност, акцентува дистанцираността й от семейството, от средата и мотивира връзката й за цял живот с Борис, неговият свят-бляскав свят на фалшиви и романтични мечти. Сцената, която “променя” живота й (среща Борис и вижда болната Мария) я разкрива като честна, независима в решенията си красива и пламенна натура. Стремежът й обаче към охолен живот я прави “приятелка на женен мъж”. Поради този стремеж тя не може да опази личността си, а поради тази абсолютна аполитичност, Борис я продава на самия себе си. В този смисъл Ирина е жертва на измамния блясък в големия свят на Борис Морев и двамата ще продължават да се отдалечават един от друг в духовно отношение поради поредицата от компромиси.
В романа “Тютюн” истината за човека е скрита, усложнена, противоречива. Ирина бързо свиква с богатството, разкоша и лукса в “Никотиана”. Понякога, внезапно и неочаквано за околните, тя става отново предишната романтична Ирина-напуска новогодишното празненство заради болно дете, помага на Лила, мъчи се да спаси Динко. Особено трагичен е компромисът, когато осъзнава, че не обича Борис, но остава в неговият свят: “Тя е на прага на драматичното си доброволно и съзнателно затъване в света на “Никотиана”” пише Б.Ничев.
Диалогът покрива индивидуалността на личността. Самоанализа на героите идва паралелно с волевите им изяви. Героите на Димов се стремят да направят света такъв, какъвто им е нужен. Ирина, както и Борис, се подчиняват на желанията си. А желанията им от младостта са свързани с пари (за Борис) и бляскав живот (за Ирина). Така авторът обвързва предпоставките, които оформят човека – семейството и обществото. Волята и разумът са диференцирани, функционират заедно и взаимно се обогатяват.
Героинята е трагична, защото осъзнава падението си. Тя разбира драмата на хората около себе си и предчувства злополучният изход на живота си. Ирина скъсва с мечтата си да бъде полезна на хората. Лекарската професия става без значение и тя я губи. Това е поредният компромис, който прави със себе си. А човек живее чрез смисъла на живота си и когато губи, погубва и самия живот. Ирина съзнателно носи вината в себе си и се самоосъжда.
Високият й интелектуализъм определя и драматизма. В света на “Никотиана” паразитното й съществуване става извор на нравствено падение. Някак неусетно волята й се размеква и идва леността. Нищо не остава у нея-ни чест, ни пламенност: “Хитра и безскрупулна жена, на която и е все едно дали я почитат или не”. Жизненият ю устрем се е превърнал в горе на умора, в окаяно всекидневие. Ирина до края на живота си размишлява над своите постъпки. Тя живее с пълното съзнание за реалност и в това се състои драматизмът на съдбата й: “И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й”. Отношението между минало и настояще поражда тъга, защото физическата и духовна красота, интелигентност и правдивост на поривите не са оценени в света на “Никотиана”. Егоизмът е изместил благородството. Тя е мечтаела за дом, за семейство, за деца. Не е получила нито едно от трите. Изгубила е и никога невидяната в реалността любов на Борис. Останала сама, Ирина е разбрала, че миражът е само лъжлив образ, фалш. Самата тя живее сред миражи-обществото, което носи маска на благополучие, хора, които като в огромен карнавал крият лицата си зад думи и възприети маниери, любим, който е и чужд съпруг, и сводник, и търгаш. В този свят Ирина е отишла далеч в отчуждението и порока-изгубила е представата за “свое” и “чуждо”. “Калта се бе втвърдила. Егоизмът и развратът й се бяха превърнали в навик”. Връзката й с фон Гайер няма да я изведе от равнодушието й. Напразни са надеждите й в Павел. Те няма да върнат изгубените чест и достойнство. Затова Ирина сама произнася и изпълнява личната си присъда. Светът й умира. Димитър Димов не дава шанс на своята героиня. Авторът трезво и мъдро осмисля-нежеланието да се бориш поражда равнодушие и тогава идват пораженията на човешкото.
Вътрешното разлагане, дисхармонията и хаотичността е болезнено състояние за героите на Димов. Неизлечима е устремеността им към грандиозни цели, които се постигат с коравосърдечие и безскрупулност. Ирина и Борис са в постоянно противоречие и със средата, и със себе си. Обобщението идва по пътя към унищожената красота, в разкриване опустошението на душата на човека. Такава е и моралистичната присъда на авторовата гледна точка. Борис и Ирина се запознават по време на гроздобера, а умират, сграбчени в пипалата на могъщия октопод “Никотиана”. В религията и митологията гроздето е еквивалент на мъдрост, божественост и безсмъртие (в този аспект се използва в християнската иконография), заместването му с тютюна е израз на физическата и нравствената деградация на героите.
Романът “Тютюн” е сложно, многопластово и многопосочно творение. В него писателят рисува сблъсъка на класите и идеите през 30-те и 40-те години, обществената поляризация на обществото. Контрастните светове в “Тютюн” са гибелното противоречие на улицата, в душите на героите. Във втория вариант на романа Лила, Шишко, Варвара, Динко, така, както Борис и Ирина, също следват своите трудно постижими мечти. Лила е яростна боркиня за нов свят. Тя е безкомпромисна и готова да се раздели с Палев само защото той не е съгласен с партийни постановки и проявява собствено мнение. Лила и с баща си влиза в яростен спор, без да е убедена лично в партийната правота, а аргументите й са свързани единствено с това, че “другарите горе по-добре знаят”. Опитите на Павел да бъде личност, да размишлява сам, да не се подчинява безпрекословно на предпоставка за личностен драматизъм, който осмисля правото някой да бъде всезнаещ и всевиждащ, та дори това да е й партията. В характеристиката на Лила, Павел, Шишко, Динко, философски съкровеното отвежда до обреченост и тъга в стремежа към желаното, в безсилието по осмисляне на идеала. Идеалът осмисля вярата им, че по-доброто съществуване е право на всеки, стремежът им да се промени битие, което смазва допи когато рискуват да загубят живота си. И за Динко, и за Павел, организираността на борбата е отношение към света. В разбиранията им обречеността осмисля романтиката на идеала… Чрез нея Шишко израства във водач и загива пожертвователно. А възхищението за тази пожертвователност (както и при Динко) осмисля героиката на живота, чийто смисъл носи идеята за вечността, и дава право на капитан Джинс да заяви: “Човек може да ги срещне навсякъде, у всички народи, и всъщност те са, които създават драмата на живота…”.
В света на “Никотиана” всяко положение води към сложно стълкновение. То поражда и онази експлозивност на света, чийто два полюса са Борис и Павел. Дори и последната среща на Ирина с Динко е условна с поставка на два разминали се свята. Основното у личността позволява на Димов да използва различно възможностите на психологизма: вътрешната самохарактеристика, диалога, скрития контекст. Докато Талев внушава пълнотата и при него елементите са общочовешки, то Димитър Димов всичко подчинява на една цел- разрушаването на човешката личност. Епизодите са подчинени на общата теза – Димовският принцип на контраста. При него фразата казва точно онова, което става. Тя е скрито подсещане и за втория план при характеристиката на героя, който е ту ироничен, ту трагично-драматичен. Авторът търси философията на личността в нейната натура, волевите стремежи, идеалите и самоизмамите й. Той изтъква с ироничен под текст несъответствието между външността и духовното нищожество. Погребението на Борис е тъжна и сурова гротеска на химерата за всевластно богатство.
Той е само един ненужен труп, а паметта за него угнетява: “Една безразлична съпруга стоеше до гроба му….един злобен от глад и невярващ в Христа гръцки поп щеше да го опее”.
Героите на Димитър Димов свикват със света, в който живеят и това ги убива. Бездушието и равнодушието са убийствени за тях: фон Гайер добре разбра, че Ирина никога не може никого да обича, че идва при него със знанието на Борис, но тази истина ласкае аристократичното му самолюбие и напълно отговаря на представата му за света и за самия него. Всеки носи своята обреченост и между героите има много общо. Гайер подчинява духа си на съждението, на разума, на волята, на способността си да презира обикновеното, душевната пустота и егоизмът на Тенфелд, плебейската посредственост на Прайбиш, жизнеността, човешко милосърдие и леността на Ирина, активността на Варвара в търсене на свое място в света и нежеланието й да види истината, реалността стремежът на Павел да бъде личност и миражът за общочовешкото щастие, безоблачното бъдеще. Така Димов открива равновесието между европейското и българското като търси голямата философска идея в националното.
В границите на реализма Димов използва самоанализа, за да създаде трагично разгънатата си метафора на един човешки живот. В “Тютюн” той акцентира върху волята, която изхабява, върху борбата между разума, знанието и страстта. За героите на Димов подлостта е породена от наситеността. Не само Борис и Ирина са жертва на собствените си амбиции. При тях драматичното в съдбата им се състои в унищожената представа красивото, което те носят като заложби и способности, в моралното им падение. Героите осъзнават невъзможността да изживеят щастлив живот, осмислен от нравствени добродетелни ценности и го осъзнават. Димитър Димов не отрича стремежа на човека към по-добър живот, към удобства и рязко но внушава, че това не става с цената на деморализация на обществото и погазването на хуманността и любовта, които са най-ценното в живота. Стремежът да се съобразяваш само със собственото си “Аз” обезсмисля живота. Така драмата се преобразява в трагедия, а трагичното е дълбоко същностна черта за героите на Димитър Димов.
Чрез възхода и гибелта на концерна “Никотиана”, писателят проследява икономическите процеси у нас, смяната на поколенията в тази област, износването и смъртта на онези, които не успяват да пуснат корен в реалността. Но център на романа си остават героите-образна система времето, нравите, идеите, търсенията, мечтите и разочарованията, борбите със себе си и със света. Всеки от тях е типичен за епохата и средата, но и оригинален, носител на много индивидуални черти, колоритен, правдоподобен. Така, и в този си епичен роман, Димитър Димов си остава психолог, изследовател на неизбродимите тайни на човешката душа, носител на европейското в родната ни класика.
Романът “Тютюн” е едно от най-оспорваните и противоречиво оценявани произведения, съобразно обществено политическите и социалните условия, които го създават и утвърждават. Те предопределят историческия и личностен драматизъм на епохата и личността. Димитър Димов е от онези творци, чиято творческа индивидуалност търси смисъла на човешкия живот-ценностите му и силата на онези амбиции, които разрушават личността.

Да погледнем истината в очите. В България цари отчайваща безнадеждност, защото бандитите имат думата... Как всъщност се стигна дотам, че гордите със своята история българи се оставят днес да ги унижават корумпирани държавници с всякакви
политически окраски?

Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля?

Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?

Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които "Червените босове", "Мрежите на терора", "Олигархът", "Гангстерите от Изтока", "Кланът Германия" и др.

След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, "обръчите от фирми" и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.

Eпичната сага за ТЪМНАТА КУЛА, която се смята за едно от най-забележителните произведения на Стивън Кинг.
• Стивън Кинг - Сестричките от Елурия (The Little Sisters of Eluria, 1998)

• Стивън Кинг - 1. Стрелецът (The Gunslinger, 1982)

• Стивън Кинг - 2. Трите карти (Drawing of the Three, 1987)

• Стивън Кинг - 3. Пустош (The Waste Lands, 1991)

• Стивън Кинг - 4. Магьосникът (Wizard and Glass, 1997)

• Стивън Кинг - 5. Вълците от Кала (Wolves of the Calla, 2003)

• Стивън Кинг - 6. Песента на Сузана (Song of Susannah, 2004)

• Стивън Кинг - 7. Тъмната кула (The Dark Tower, 2004)

Книгите на Джон Бейнс, автор на"Тайното учение"и"Звездният човек",са издадени в милионен тираж в цял свят.

"Науката за любовта"е вълнуващо изследване на отношенията между мъжа и жената.

Бракът като котва и цел * Неотдаване в любовта * Нарцисизъм и ревност * Човекът като любовен автомат * Вампиризъм * Магнитно опиянение * Хетеросугестия: влиянието на колективната вяра * Едипов комплекс и комплекс на Диана * Призракът на фантазиите * Садомазохизъм * Натраплив стремеж към сексуални удоволствия * Свръхмъжественост и свръхженственост * Изкуствени задължения в любовта и брака * Самота и тревожност * Превръщането на жената в сексуален предмет * Лъжеромантичност * Фригидност и импотентност * Фригидност на душата * Магнитната връзка между мъжа и жената * Тайната на женската душа * Тайната на кармата * Заблуди относно любовта, секса и брака *

"Джон Бейнс отива една крачка по-далече от Фройд".
"Авторът е истински познавач на човешката природа".
"Тази книга издига съзнанието на по-високо ниво".
"Тайната на любовта се крие в непрекъснато обновяване, промяна и дълбоко разбиране"

Повече от четири десетилетия Дарио Салас Сомер, доктор по философия, работи за прогреса на човечеството и вътрешното развитие на индивида. Той е международно известен автор, философ и основател на Института за херметическа философия. Неговият уникален подход обединява съвременната психологическа и научна практика с древната философска мъдрост.

Д-р Салас започва да публикува трудовете си от 1966 г. под литературния псевдоним Джон Бейнс и бързо печели признание за книгите си "Тайното учение", "Звездният човек", "Науката за любовта", "Хипсосъзнание", "Съществува ли жената?", "Развитие на вътрешния свят" и "Морал за 21 век".

"Науката за любовта", едно класическо четиво в своята област, е посветена на прекрасния съюз между Мъжа и Жената. Тя изследва всички форми на истинската и на опорочената любов в светлината на херметическата философия.

Някои от темите, които книгата разглежда: бракът като котва и цел, неотдаване в любовта, нарцисизъм и ревност, човекът като любовен автомат, вампиризъм, магнитно опиянение, Едипов комплекс и комплекс на Диана, призракът на фантазиите, садомазохизъм, натраплив стремеж към сексуални удоволствия, самота и тревожност, превръщането на жената в сексуален предмет, фригидност и импотентност, магнитната връзка между мъжа и жената, тайната на женската душа, заблуди относно любовта, секса и брака.

Ако целта ви е да намерите истинска любов, вече сте започнали пътуването си към нея!

Джон Бейнс, един от най-големите съвременни философи, е основател на Института по херметична философия в Сантяго, Чили, с многобройни филиали навсякъде по света, включително Ню Йорк.

Cънят нa текcacкия елен е cмутен oт трoпoтa нa кoнcки кoпитa. B яcнaтa луннa cветлинa нa южнoтo небе еленът рaзпoзнaвa нaй-безмилocтния oт врaгoвете cи – чoвекa. Приближaвa cе ездaч нa кoн. B прекрacния жребец нищo не предизвиквa учудвaне или уплaхa. Ho кoнникът? B негo имa нещo cтрaшнo – нещo липcвa.

Гocпoди! Глaвaтa!

Paзкaзът зa тoзи кoнник без глaвa ще превърне Maйн Pид (1818-1883) в един oт нaй-любимите пиcaтели нa приключенcки рoмaни зa пoкoления млaди читaтели.

•Страници: 299
•Език: български  
•Превод от английски: Владимир Филипов

Започналата в 1861 година война между Севера и Юга донесла не малко надежди на индианците и техните бели приятели, към които принадлежал и авторът на „Оцеола“, ратуващ в тази книга за свободата на индианците. Те предполагали, че победата на Севера над Юга ще се отрази благоприятно и върху съдбата на индианските народи. Много индианци, разчитайки на това, взели участие във войната на страната на Севера и отново били излъгани.

Във величествената история на борбата на народите на Америка против колонизаторите и завоевателите на индианците от Флорида принадлежи славно и почетно място. Майн Рид с романа си „Оцеола“ е откликнал на техните подвизи. Избраната от него благородна тема му е помогнала да създаде най-хубавия от своите романи, който се чете и в наши дни с неотслабващ интерес

•Страници: 212
•Език: български
•Превод от английски: Владимир Филипов